ЧЕТИРИТЕ ПРИНЦИПА НА ДУХОВНОСТТА

Първият принцип гласи: “Който и човек да срещнеш, той е правилният” Това означава, че никой не идва в живота ни случайно. Всеки, който е около нас, всеки, с който влизаме в контакт, ни учи на нещо или ни помага да се справим със ситуацията, в която се намираме. Вторият принцип гласи: “Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи”. Абсолютно всичко, което сме преживели, не е могло да се случи по друг начин. Това се отнася и до най-малкия детайл. Не можете да кажете: “Ако го бях направил по различен начин…щеше да е различно”. Не, това, което се е случило, е било единственото нещо, което е могло да се случи и е трябвало да се случи, за да си научим урока и да продължим напред. Всяка случваща се в живота ни ситуация е абсолютно правилната, дори ако провокира раз-биранията ни и егото ни. Третият принцип гласи: “Всяко нещо започва тогава, когато трябва да започне” Всичко започ-ва в правилния момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за нещо ново в живо-та си, то също е там, готово да започне. Четвъртият принцип гласи: “Това, което е свършило, е свършило” Когато нещо в живота ни свършва, това помага на развитието ни. Затова, обогатени от последните ни преживявания, е по-добре да излезем от тях и да продължим. Никак не е случайно, че четеш тези думи. Ако са те докоснали по някакъв начин, значи е било необходимо и си осъзнал, че дори всяка снежинка пада там, където трябва.