По една или друга причина на дата като днешната човек не може да не се запита: Какво различава България преди 140 години и сега?
Опасявам се, че много малко... Угнетени и обеднели хора и сляпа за тяхните проблеми и състояние върхушка (тогава етническа, а сега политическа). Малкото материални блага, с които България разполага изтичат зад граница, носейки лична изгода на малцина. Интелигенцията има шансове за реализация само в странство. Чужди политици и преса не спират да ни обругават... и какво ли още не.
Хайде да си напишем този път домашното и да се поучим от историята веднъж.
От кого имаме нужда сега? От хората с най-прогресивни идеи - младите, некорумпираните, енергичните, вярващите в единна и свята република. Та ако ще и на цената на живота...
От кого имаме най-малко нужда сега? От политиците, които 135 години слагат прътове в колелото на Българската история, за да извлекат собствени облаги.
Защо за Бога всичко, което Българския народ е постигал през тези години, е било пропилявано с лека ръка от политиците му, иначе клели се да му служат? Не без благословия на Великите сили, естествено. Тук е мястото да го кажа: "Ако Вашите предшевственици не се бяха уплашили от Нова България с площ, колкото Кралството Ви, и не бяха предизвикали три войни и безброй политически кризи, сега нямаше да парадирате за бедните българи, драги Найджъл Фарадж, а щяхте да искате да сте като тях."
Защо сега не се започне нещо, което никой не е имал смелостта да направи? На политиците да се плаща само за свършрна работа - обещават като Господ, когато се домогват до властта, а получат ли я всичко е минало. Да видим колко ще се кандидатират тогава?
Ох, олекна ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар